За лицемерието † Св. преподобни Антоний ВЕЛИКИ
(St. Anthony, icon, 1370-1399, Benaki Museum Athens)
† За лицемерието
Писмо Десето
1. Мои благословени чада, пиша ви това писмо, с цел да знаете, че тези, които обичат Бога, Го търсят от цялото си сърце и Той им откликва и им дарува това, което желаят.
Относно тези, които не пристъпват към Бога с цялото си сърце, а правят всичките си каузи от блян към фукане, с цел да получат човешка популярност, Той не чува техните молебствия. По-скоро Той се разгневява против тях, тъй като делата им са осъществени от двуличие. Ето за какво по отношение на тях се изпълват думите на псалмопевеца, който споделя: „ Бог ще разсипе костите на ония, които се опълчват срещу Тебе… “ (Пс. 52:6).
2. Наистина Всевишният Бог се гневи на техните каузи, не се радва на техните молебствия и им се опълчва доста мощно, тъй като те правят делата си без честност и ги извършват лицемерно пред индивидите. Поради това Божията мощ не работи в тях, тъй като те са недъгави по сърце във всичките си каузи, които подхващат. Ето за какво такива индивиди не са познали Божията благост с присъщите ѝ самодоволство и наслада, а техните души изнемогват от делата им като под тежък товар.
Някои от вашите братя са такива. Тъй като не са придобили тази мощ, която доставя наслада на душата, изпълва я с наслада и забавление ден след ден и възпламенява в нея устрема по Бога, те са били съблазнени от духа на покварата и лицемерно са правили делата си пред индивидите.
3. А вие, мои обични и така скъпи на сърцето ми, когато представяте на Бога плодовете на вашия труд, старайте се да се отдалечавате от духа на суетната популярност и да го побеждавате когато и да е, с цел да одобри Господ тези ваши плодове и да получите от Него силата, която Той дава на Своите избраници.
Моето сърце е умерено за вас, мои обични, тъй като зная, че не одобрявате духа на суетната популярност и непрекъснато му се противопоставяте. Поради това вашият плод е свят и жив. Така че продължавайте да се противите на този неприятен дух. Когато човек в реалност е почнал обективни каузи и се е впрегнал в усърдна битка, тогава същият този дух се притичва и се пробва да се причисли към него, с цел да го възпре в това, което е почнал, та да не допусне да направи нещо заслужено. Той е неприятен дух и по тази причина противостои на всички, които желаят да бъдат правилни.
Мнозина са ония, за които се радваме, че са правилни и са подготвени да се раздават от благосклонност към бедните. Този точно дух се опълчва против тях. При други пък той се причислява към делата им, унищожава техните плодове и пречи на техния ход, тъй като и добродетелите, и положителните каузи, които хората подхващат, са примесени с човешка популярност. Изглежда, че такива люде принасят плод пред индивидите, само че в действителност не е по този начин. Те са като една смокиня, която отдалеко наподобява, че е отрупана с положителни плодове, само че когато човек се приближи до нея, намира единствено горчив и без никаква наслада плод. Подобно е положението на всички ония, които получават от индивидите популярност. Хората си мислят, че имат прекалено много плодове, приятни на Бога, до момента в който в реалност те въобще не имат такива. Нещо повече, Бог ги е изоставил да изсъхнат, тъй като не е намерил в тях никакъв плод. Ето за какво Той ги е лишил от висшата наслада на Своята божественост.
4. Що се отнася до вас, мои скъпи и работливи чада, полагайте старания да се съпротивлявате на духа на суетната популярност. Противостойте му и го побеждавайте. И Божията сила ще ви се притече на помощ; тя ще остане с вас и ще ви даде сили и топлота вечно. А по отношение на мене, аз ще се апелирам тази топлота да пребъдва във вас във вечността, тъй като тя е същинска и няма нищо по-прекрасно от нея.
Следователно, в случай че някой от вас намира, че тази топлота не е в него, дано да я желае упорито и тя ще пристигна при него. Тя е сходна на огън, върху който духат до разпалване индивидите, искащи да сварят ястие със зарзават. Когато този огън е разпален, водата придобива горящото свойство на огъня, тя стартира да кипи, повишава се топлината ѝ и сварява зеленчуците. По същия метод, мои братя, в случай че намирате, че вашата душа е изстинала от равнодушие и немарливост, постарайте се да я повдигнете, като скърбите за нейното положение и топлината не ще пропусне да пристигна и да се съедини с нея, като ѝ придаде своето горящо свойство. И душата, която стартира да кипи, ще изобилства откъм положителни каузи.
Когато цар Давид разкрил, че душата му се е сковала и е изстинала, той споделил по този начин: „ Към Тебе възвеличавам душата си “ (Пс. 142:8); „ Спомням си за стародавните дни и премислям за всички Твои дела… “ (Пс. 142:5); и още: „ Простирам към Тебе ръце; душата ми към Тебе е като жадна земя “ (Пс. 142:6). Впрочем разберете, мои възлюбени, това, което Давид направи, когато сърцето му беше закоравяло: той вложи всичките си старания, до момента в който топлината възпламени още веднъж неговото сърце, с цел да може да каже: „ Готово е сърцето ми, Боже… “ (Пс. 107:2). И той възвърна още веднъж лекотата на своето непрекъснато служение.
И вие действайте по този метод, с цел да бъдете обединени посредством разположението на вашето сърце в блясъка и топлината на Божеството, та да ви разкрие Бог огромните и неизразими секрети. А аз ви апелирам да съхраните непокътнати вашите тяло, душа и дух до тогава, до момента в който Той ви придвижи в жилището на Своята доброта – в мястото, където са достигнали нашите свети отци.
Бъдете в насладата на нашия Господ, Комуто прилича популярност в този момент и през вековете, Амин!
Източник:
Изображения: St. Anthony, icon, 1370-1399, Benaki Museum Athens
